*
Междувременно за Гергана:
„Идеята да изложбата се появи като рефлексия върху незабележимо присъствие на
времето, което разкъсва деня в срокове, грижи и изпълнение на социални роли. В
пролуките между това да бъдеш артист, работник, майка, партньор или просто
действащо лице в собствения си живот, идентичността започва да се сглобява от
фрагменти.
„Междувременно“ за мен е тъкмо това състояние на едновременност и паралелност.
Тук то е много повече от наречие за време. Разглеждам го като пространство и
състояние – пролука между събитията, в която вътрешният ритъм понякога се
разминава с външния темп на света.
„Междувременно“ е усещането за паралелно време, в което се осъществява
творчеството. Случки извън автоматизираното ежедневие, дребни драсканици, цветни
следи, рисунки, експерименти – на пръв поглед незначителни, тези елементи действат
като фрагменти на едно по-разтегливо, непрестанно осъществяващо се цяло. То се
създава не в конкретен отрязък от време, а между всичко друго.
В тази изложба природата разглеждам като онази почивка, с помощта на която всички
автоматизирани събития и времеви пластове могат да бъдат уловени и осмислени.
Чрез деконструкцията на пейзажа „разглеждам” реалността и постепенно природата за
мен се превръща в механизъм за разбиране и присъствие.”
Гергана Табакова
Междувременно за Калия:
„Ако времето все пак не съществува, целият живот се помества в думата междувременно. В линеарната права на реалността, в която си мислим, че основно живеем,
„междувременно“ е онзи малък момент, в който правим нещо, което принципно не правим, защото нямаме време, или смелост, или идеи, или достатъчно сила.
Възможно е точно имагинерното притискане на времето да създава в нас искрата на велика креативност и желание за нов подвиг… между времето.
От друга страна „междувременно“ може и да не съществува. Както обичам да казвам – така или иначе нищо не съществува. Знам, че с лека ръка премахвам тонове реалистична субстанция, но всъщност не е ли всичко плод на едно въображение, което може и да не е наше?
В думата междувременно се крият няколко връзки.
Първата е връзката между две или повече събития. В този смисъл, не е ли и изкуството едно „междувремие“? Втората връзка е едновременността – случването на всичко в едно, съюзът на събитията. Третата, струва ми се, е най-важната: това е контрастът или смяната на фокуса. Контрастът засяга фундаменталния начин, по
който функционират човешкото съзнание, Вселената и самата реалност. Той е дуалността, балансът и спешността на изборите, които правим междувременно.
Изкуството е най-реалната връзка между всички събития. То е контрастът, очакването
и всичко-случването. Във време, в което човешката грешка е най-гениалното събитие, „междувременно“ е всичко.”
Калия Калъчева
