Анна Користашевская

Електризиращо / живопис и дигитални рисунки

галерия „Контраст“, ул. „Цар Самуил“ 49
откриване: 2.09.2026, 18:30 часа

Това е първата самостоятелна изложба на Анна и първата експозиция от изложбения календар на галерията, с която тя стартира новия си сезон. Една похвална инициатива – да се даде възможност за изява и подкрепа на млад автор в неговия творчески път. Срещата ми с Анна и творчеството й беше преди 5 години, когато се дипломираше в НХА, ателие 51 при проф. Андрей Даниел. Още тогава в съзнанието ми остана нейният дипломен проект „Там и сега“ – опит да улови пространството, моментното състояние, през философското осмисляне на преживяното и времето. Тези теми продължават да я вълнуват и днес, макар и с видима промяна в пластичния език, преминал от плътната, наситена мазка до ефирната положена боя, до известна оскъдност на фигуративa в композиционно отношение. Погледнато от дистанция на времето, Анна, макар и да стои по-встрани от рефлекторите на прожекторите, през годините след завършването на Академията твори, рисува, участва в изложбите на групата Answer 51, в организираните от СБХ национални изложби, на Групата Млади Български Художници, изложбата Малък формат на галерия Арт 36, участва във фестивала Дунавски вълни 2020 с проект за стенопис, изпълнен върху НЧ Цвят във Видин – градът, където израства и завършва гимназия след идването й в България през 2002, и др. В експозицията „Електризиращо“ авторката представя 10 живописни платна и 6 дигитални рисунки, създадени специално за изложбата през последната година, някои от които завършва непосредствено преди откриването. Несъмнено заглавието „Електризиращо“ предизвиква интерес. Дали в буквалния смисъл във физиката: Нещо, което придава електрически заряд на дадено тяло, или в преносен като „нещо, което зарежда с енергия, вълнува, вдъхновява“, в тази изложба можем да намерим реална пресечна точка между двете тълкувания. Проектира се богат вътрешен живот, където съжителстват простото и сложното. Има нещо интуитивно, почти неуловимо. Прецизното се разтваря в неясното. От реалните обекти, включени като композиционни елементи в живописните й опуси като крушка, лампа, електрически стълбове, жици, до илюзорната представа за състояния, възникнали при досега на художничката със заобикалящата среда, с конкретни реалии от София и Видин или родени във въображението й. Множество скици предшестват природните или урбанистични пейзажи в експозицията. Рисувани по спомен, те са съхранили моменти и състояния, усещане за безметежност, радост, тъга, надежда, лутане, първичност, които екзалтират в душата й и се явяват пресечна точка между минало – настояще – бъдеще. Художничката всъщност разголва пред нас онзи съкровен момент, който за миг, като импулс, се пренася от спомена, от видимото, за да разкрие субективните преживявания. От тъмнината се ражда всичко… Този извечен постулат намира отражение в работите й. От смътния спомен се ражда мигновено осветяване, спомен за място, усещане, понякога и без конкретен аналог. Като че ли очите й се отварят за моделирания и разчленен от светлината пейзаж, роден от тъмнината. На моменти импресионистични изобразителни прийоми, разлагане на ясно очертания, сложен живописен образ се губят сред множество експресивни линии, които се пресичат или отсичат пространството, завихрят се и създават усещането за непрекъснато движение. Велатурно полагане на боята или оскъдната текстура, положена със суха четка, напластява не просто слоеве пигмент, а отложили се в дълбоките депа на нейната памет реинтерпретации на живот, кипеж, промяна било то в забързаното ежедневие на града или в усамотените места, превърнали се в пристанище и бягство от битието. Анна се превръща в проводник на тази енергия, която остава невидима като процес за мнозина. Разглежда контраста между тъмнината и светлината и как паметта може да освети забравени моменти или дори да роди нови. От друга страна, „Електризиращо“ се явява и метафора на това какво за нея е изкуството – себеотдаденост, призвание, страст, но същевременно и заряд, който й действа като наелектризиращ импулс да рисува неспирно, овладяна от силна вълна мощен, внезапен творчески порив, трансформиращо вдъхновение, достигащо до катарзис. Ще си позволя да пожелая на Анна да запази този първичен заряд, който носят не само картините й, но е и присъщ на самата нея като характер, в търсене на истината – за живота и за изкуството.

Наташа Ноева