Eдинайсет

30 ноември 2023 - 30 януари 2024 г.
Откриване: 30 ноември, 18:00 – 20:30 ч.

Ангелика Радева (BG),
Василена Ганковска (AT/BG),
Гергана Табакова (BG),
Десислава Унгер (AT/BG),
Ивелина Иванова (BG),
Иглика Христова (BG/FR),
Калия Калъчева (BG),
Нора Ампова (BG),
Рада Якова (BG),
Росица Гецова (BG),
Стела Василева (BG)

В последния ден на ноември, към края на изтичащата година, поставяме начало на една много емоционална и изцяло женска изложба.
Единайсет безспорно ярки със своето артистично присъствие български авторки ни потапят в изключително любопитен колективен диалог за изкуството и за света.
На фона на отминаващата година, заредена с прекомерна доза несигурност и дисхармония, правим опит за балансиране – нещо, което жените имат силата да постигат привидно с лекота, смеем да твърдим.
Опитваме да намерим липсващия детайл, който все не достига, за да доведем до съвършенство нещата и да изпълним желанията до край.
Вратата на стаята често остава открехната, светлината се промъква през процепите на драпериите, домът не е напълно уютен, някой винаги отсъства, пътят остава неизвървян, времето не е достатъчно...
В тази посока обръщаме поглед към една по-ранна кореспонденция с бележития американски физик и изследовател проф. Enrico Ramirez‑Ruiz, по повод идеи за космоса и усещането ни за нещата около нас.
В своя бележка той споделя за прекрасното стихотворение “Advice to Myself” на Louise Erdrich, потомка на коренното индианско население Ojibwe, което ни помага да преосмислим обикновените неща около нас, без излишна сантименталност, очистващо, силно преживявайки всеки съществен момент на свързаност:
“Богатата устна традиция на разказване на истории на Ojibwe е част от живота на Erdrich. „Съвет към себе си” е прекрасно послание за новата година. Това стихотворение се натрупва до разкриване на този мощен последен ред: толкова голяма част от „необходимостта“ на ежедневния живот, която стои между нас и времето и енергията, които искаме да посветим на нашите страсти. Инструкциите на Ердрих да „разрушим изолацията“ между себе си и нашия опит, да „преследваме автентичното“ изискват от нас да създадем необходимото пространство, за да се запознаем отново със собствените си сърца, надежди, страхове и намерения.“
E. Ramirez-Ruiz, януари 2022 г.
„Оставете нещата; затворените кашони; спомените; търсете автентичното“ – остава в ума.
Животът тече по своя предопределен начин, като жива златна река, виейки се между крайъгълните камъни на изтичащата година, с брегове замръзнал лед.
Едно изчезва, а друго се появява – като стихийна хармония. Чинии, гласове, диви цветя, пасища, посоки, емпатия, отговор, крясък, постеля, тишина, тяло, утрин, сняг, крака, врата, листа, трохи, вятър, светлина, памет, вино, гнездо, дъжд, пръстен, дреха, луд кон, земя, час, вода... думи.
Хармонична многообразност и женски гласове.


Единайсет силни имена на жени от артистичната сцена в България, Австрия и Франция, с които ще говорим за изкуство, за живот, за съвремие и за всичко което се превръща в крайъгълни камъни по пътя им.
30 ноември 2023 г. Дискусия на живо с участниците.
HOSTGALLERY, София, бул. „Акад. И.Е.Гешов“ 102.
Кураторски проект и текст: Дани Христова, Ивайло Христов
Бележки: Enrico Ramirez-Ruiz - професор по астрофизика и астрономия, Калифорнийски университет, Санта Круз.
По стихотворението “Advice to Myself”, Louise Erdrich