Стефан Коцев. Echoes
галерия Intro, София
вернисаж: 9 октомври, четвъртък, 18:00 – 20:00 часа
до 22 октомври
В естетическия пейзаж на съвременността, доминиран от агресивна образност, скулптурните композиции на Стефан Коцев избират пътя на тишината. Образите в неговите творби не са познати герои. Те не се борят за вниманието ни, а го привличат със смисловата тежест на своето присъствие. Те не целят да впечатлят с формално съвършенство, а да предадат емоционални състояния – уязвимост, болка, самота, страх, безсилие. Настоящата изложба представя цикъл от бронзови и гипсови скулптури, както и серия рисунки акрил върху хартия, чието взаимодействие разкрива динамика между материалност и образност. Скулптурите на Коцев обитават граничното пространство между реалното и символичното. Пластичният му език е сякаш нарочно груб. Човешкото тяло е тенденциозно издължено, пречупено от тежестта на времето, сведено до тиха, но мощна изразителност. Той не се стреми към портретност или реалистичност, а към нещо по-дълбоко – пресъздаване на различни състояния. Детайлите са умишлено обобщени, дори сякаш заличени. Лица, които не носят индивидуалност, а усещане; тела, които не описват движение, а носят бремето на преживяното. Фигурите му изглеждат като сянка от сън, като остатък от нещо, което някога е било едно цяло. Тази фрагментарност придава на образите дълбочина и вътрешно напрежение, които ги правят особено въздействащи. Изборът на материали не е просто техническо решение за автора. Бронзът създава усещане за устойчивост и за вечност, но в интерпретацията на Стефан Коцев той сякаш се поддава и разкрива своята крехкост. Гипсът, от своя страна, по природа внушава деликатност, подсилвайки усещането за преходност. Играта между твърдото и уязвимото, между стабилността на материала и нестабилността на човешкото състояние, придава на скулптурите му дълбочина. Рисунките, включени в изложбата, могат да се възприемат едновременно като самостоятелни творби и като начални идеи, които намират своето триизмерно продължение. Те проследяват пътя от първичния художествен жест до завършения пластичен образ. В тях личи вътрешният импулс и първичната енергия на формообразуването. В този диалог между двумерното и триизмерното, между жеста и обема, между графичното и материалното зрителят може да проследи целия път на авторовата идея – от състояние към форма, от мълчание към присъствие. Всяка скулптура и всяка рисунка са като ехо – от мисъл, чувство или от спомен, които може би никога не са били изговорени. Изкуството на Стефан Коцев не разказва, а помни, не описва, а преживява. Изложбата ни кани да се вслушаме в приглушените гласове на спомени и истории, които, макар и далечни, остават живи чрез изкуството.
д-р Боряна Вълчанова, куратор
