Явор Костадинов
Нещо, което отнасяш със себе си
откриване: 8 октомври, сряда, 18:00 часа
СБХ, Шипка 6, 1 B
В последните няколко години името на Явор Костадинов се среща често в изложбените афиши. Изложба след изложба, той се наложи като един от най-активните млади художници. Неговото присъствие му донесе и признание – спечели резиденция в конкурса на СБХ в Cité internationale des arts (2021), двукратно бе номиниран за наградата БАЗА 2022 и 2020 (BG) – (YVAA) Young Visual Artists Awards, има награди за млад автор от национални изложби в България. Някои от неговите работи са част от колекциите на няколко градски галерии и други частни колекции. Явор Костадинов работи основно със средствата на живописта и рисунката. Обича да изследва различните възможности за внушение на медията, като някои от работите му са с рязък и експресивен характер, докато в други търси повече пестеливост в изказа, монохромност и синтезираност. Често заимства елементи от реалността, различни свои сънища или асоциации, които интерпретира по свой специфичен начин. Експериментира също с графични техники, дигитален печат, обекти, скулптурни форми, видео и фотография. Първоначално замислена като представяне на рисунки и цветни ескизи, създадени по време на творческия престой на автора в ателиетата на СБХ в Cité des Arts, Париж, в началото на 2021, постепенно изложбата измества фокуса си към теми и рефлексии върху паметта и спомена като обобщен, абстрактен или синтезиран образ; емоцията като механизъм на паметта; паметта за преживяното като вид реконструкция; предизвикателството да интегрираме преживяното във все по-динамична и претоварена жизнена среда; сгъстяването на възприятието за време. Формално изложбата е съставена от две нива. Първото, датиращо от 2021, включва цветни ескизи и рисунки върху хартия – откъснати страници от полу-абстрактен визуален дневник, изпълнен с образи от градините, улиците, храмовете, парковите пространства на един социално-дистанциран Париж от времето на пандемията. Второто ниво, от настоящата 2025, съдържа живописни произведения, базирани върху фрагменти и интерпретиращи сюжети от натрупания преди пет години материал. Погледът към този, така добре познат в световен мащаб град, е особен, някак отстранен. Запечатаните места са места на убежище и съзерцание. Места, където по-често можеш да мернеш сюблимното, независимо от актуалната ситуация, макар че то дебне отвсякъде. Типичните и разпознаваеми места в градската среда присъстват, но само фрагментарно. Човешкият образ се появява откъслечно и от дистанция. Наред с рисунките и скиците, правени на живо, се нареждат и множество условни и полуабстрактни пространства и композиции, водени повече от емоционалното, отколкото от визуалното възприятие. В много от тях фрагменти от видяното взаимодействат с несъзнаваното и създават нови автономни образни конструкции. Серията от нови произведения стъпва върху визуалния запис отпреди пет години, като в чисто живописен план някои идеи са изследвани допълнително и надградени. Целият процес може да бъде разгледан и като опит за свързване с преживяното или своеобразна археология на емоциите. Процес на дълбаене и разкриване, който макар и невинаги приятен е повод за реинтеграция и търсене на баланс.
