Още с установяването си след войните в началото на 20 век, заселеният с българи - бежанци от Беломорието, Източна Тракия и Македония квартал добива характер на „квартал отвъд ЖП линията“ – място с неособено добри материални условия, дом на работници и бегълци, но и място на нови възможности. Железопътната линия отделя квартала и е определящ градоустройствен фактор за свързаността на целия южен район с останалите части на града. В наши дни пешеходният достъп от квартал Кючук Париж до централните части на Пловдив и обратно се свежда до няколко точки и маршрута. Можем да възприемем тези точки като портали. Портали, през които преминаваме от една сфера на градски фолклор и визуална среда в друга.
Живописните работи „Портал Юг“ и „Портал Север“ представят лична интерпретация на едно от тези места на преминаване, близо до терена на вече несъществуващата Сточна гара на Пловдив. Друга посока на изследване са пътеките и пътищата на квартала - тези които хората ползват но и тези които чертаят сами, в буквален и преносен смисъл. Не на последно място вниманието е насочено и към обиталищата на квартала – съдбата на първите къщи на заселилите се в миналото хора и постепенното им изчезване; високите панелни сгради, които формират силуета на големи части от квартала; и отчасти към най-новото жилищно строителство. Като образи присъстват и две знакови за историята на района места – кулата на сачмената фабрика (вероятно дала името на квартала) и електроцентралата „Въча“, внушително индустриално здание прекарало последните си десетилетия като енигматична руина.
Проектът все още не цели да бъде изчерпателно и подробно изследване на ареала на квартала, а по-скоро представя една лична фрагментарна перспектива към него с художествени средства, в процес. Един поглед с любопитство, сантимент и известна доза смесени чувства към това постоянно променящо се и еклектично място, който има потенциал да се задълбочава, усложнява и разширява.
