Явор Костадинов
Под. Над. Близо и далеч.
Откриване: 11 март 2025 г. (вторник), 18:00 ч.
Балабанова къща – Сводеста зала, ул. „Константин Стоилов“ 57
Изложбата на Явор Костадинов включва произведения от последните пет години с акцент върху рисунките и скиците в малък формат, т.нар. ескизи и подготвителните работи – тези, които често са първата визуална интерпретация на определена идея. В експозицията намират място както работи от първата половина 2020 г. – наситеночерни и експресивни рисунки с акрилна боя и туш, живописни платна (в които конкретиката се разтапя постепенно), така и по-меки и флуидни работи от последната година. Свързващото звено помежду им е интуитивно базирана линия, захранвана от въображението или спомена. Това са образи без конкретни координати във времето и пространството; работи, в които материята на живописта или рисунката живее, диша, вибрира, плаши или привлича. Попадаме в различни пространства – открити, вътрешни, външни, неопределени, понякога обитавани от същества, двусмислено свързани с живата и неживата природа в картината. Една голяма част от рисунките са изложени на индивидуално подготвени основи, които добавят към усещането за фрагмент или част от пъзел, парченце от счупена реалност. Тези вариращи форми оставят настрана добре познатия и практичен правоъгълник и търсят композиционна кореспонденция с образа. На допълнително идейно ниво изложбата е размишление върху топоса, който припознаваме при общуването с картинното пространство. Къде, колко близо или далеч се случват или съществуват образите в една рисунка или картина? Каква е ролята на условността на пространствените категории и как те се проявяват при възприемането на образа. Къде се „случва“ образът, нарисуван по въображение? Доколко е силна връзката с изходните първообрази? Присъствал ли е в „стаята“ или „под водата“ рисуващият? Това, пред което сме се озовали, непрогледно гъста гора ли е или са само няколко дървета, които препречват погледа ни? Всеки образ ли е композитен? От едно и също „място“ ли идват сходните образи? Как рисуването ни дава възможност да се взираме в невиждани места? Как автономията на образа е способна да поражда безброй реалности?