Изложба живопис “Места на липса, места на изобилие…”

Ангеларий Димитров



18 - 29 юни 2019 г.
откриване: 18 юни /вторник/ от 18.30 часа

Галерия “Нюанс” и Résumé 13 представят

София 1000, Ул. Иван Денкоглу No 42


Изразът “места на липса, места на изобилие” идва от политическата философия и се отнася до фундаментално разделение в материалния свят. По-просто казано “имане/нямане” е дуализъм подобен на “ден/нощ”, “светлина/тъмнина”, “мъжко/женско”, “добро/зло” и т.н. Както и при другите двойки, едното обуславя съществуването на другото - без изобилие няма липса, и обратното - без оскъдица, не би имало понятие за презадоволеност. Специфичното при тази опозиция обаче, е че независимо колко са свързани двете понятия, наличието на едно от тях рязко променя перспективата спрямо другото. Тоест “липсата и изобилието” не са просто “двете страни на една монета”, а система от свързани състояния, които, като с криви огледала променят погледа едно към друго и изобщо към околния свят.

Първата самостоятелна изложба на Ангеларий Димитров (27г.) в рамките на платформата “Résumé 13” представя последните му работи, съсредоточавайки се върху самата същност на артистичния му свят. Двете доминанти теми в творчеството му са прекомерното присъствие и отчайващата празнота. Заглавието, ясно подчертава замисъла на картините, но главна задача в селекцията бе да се достигне до първопричината за тези послания. Какво провокира младият преподавател в художествената гимназия да изобразява, сцена, след сцена на апокалиптично отсъствие? Има ли политически заряд в изображенията му на търговски вериги, масови продажби и свръх консумация? И ако осмислим двете заедно - то се появява въпросът, изконсумирани ли са липсващите неща в празнините му пейзажи? Изпил ли е някой водата от басейна? Отговорът на тези питания е много по-личен отколкото темата предполага. Всъщност Ангеларий се опитва да подреди в главата си околния свят. Какво да прави и мисли за него и това не е толкова публична позиция, колкото лична загриженост. Художникът не е активист, нито дори вегетарианец. Картините му не са форма на политическа позиция, а изразяват личните му емоционални сътресения от заобикалящата го среда. Състоянията на притеснително натрупване, или на тотално обезлюдяване, са неговите емоционалните проекции върху обекти и пространства. Но нима общественото състояние не е съвкупност от индивидуални емоционалности? В контрастният свят на Ангеларий няма философско послание, вместо това художникът приканва публиката за себе-откровение, като признава собствените си кошмари.

Галерия