“Времето върви по кората,

а листата бягат с него.

Няма време."

Всичко тръгна от това стихче. Написах го когато почувствах нужда от това да обясня за себе си, поредицата колажи която вече „празнува” третата си годишнина. А успях да обобщя и сведе обяснението до нещо по-поетично, съзерцавайки природата, която ме заобикаляше. Намирам смисъл в събирането на листа, клончета, кори, парчета дърво, стърготини, стружки, по-късно и скрап и пр. и в този смисъл създавам колажи, релефи и пластики. Тези остатъци са материали които обогатяват  моето въображение и ми дават възможност за размисъл и впоследствие и удоволствие от резултатите от работа с тях. А там, също така е запечатано и времето или не/времето. На този етап всичко това ми е напълно достатъчен заряд за да продължавам нататък. Не очаквам нищо друго освен да съзерцавам природата, да събирам парчета-остатъци и да продължавам с работа.
Благица Здравковска

Галерия